Единствената най-добра стратегия, която можете да използвате за историите на Сиан

Единствената най-добра стратегия, която можете да използвате за историите на Сиан

Blog Article

Младият доктор Дмитрий Йонович (Йонич) пристига в провинциално градче на благородна мисия: да лекува селяни безплатно. Единственото му забавление са посещенията вечер у семейство Туркини.

Особено се харесваше на Христина, когато Митко и се обаждаше в службата и просъскваше страстно на слушалката “О, о, о.. путко, как си?” или “Хайде гледай да се прибереш по-рано днес, че кура ми и в момента е надървен и те чака..” и все неща от този род, които побъркваха Христина още на място и през целия ден тя ходеше възбудена и нетърпеливо бързаше да се прибере в къщи, където я очакваше синът й.

Действието в нея се развива в наши дни, на брега на Дунава, който по думите на писателя продължава старателно да отмерва човешките времена.

Лошото е, че и моя директно хукна след тях и аз стегнат, да пазя гърба, някак успях да си ударя топките здраво и хептен ми се стъжни, извиках:

Ние не бяхме сами в кръчмата. В единия й ъгъл, навътре, седяха мълчаливо двама други пътници. Те бяха пешаци, както личеше по пътнишките им тояги, и небългари, както се виждаше по облеклото им. Единият, с твърде космато и почерняло от слънцето лице, с див и блестящ поглед, беше в късо извехтяло зелено сетре, с жилетка и панталони окъсани и с някаква си оваляна кърпа, увита около шията вместо вратовръзка.

♦ ХРАНА: закуски в хотелите и пълен пансион (закуска, обяд, вечеря) на кораба.

Първо аз бях отгоре, вкарвам ѝ го бавно, внимавам да не я боли или нещо друго, тя само ме подкани:

Малко кученце, кръстоска между дакел и мелез, се губи, след като собственикът му се напива и се отдалечава твърде много. Непознат минувач се смилява над него, взема го у дома, храни го и решава да го задържи, като го кръщава Кащанка.

На един хвърлей разстояние от кулата с барабана се намира мюсюлманския квартал. Това е центърът на мюсюлманската общност в Сиан. Всичко започва от преди хиляди години, когато хората са посещавали старата столица, минавайки по древния търговски път на коприната.

Турчинът се извърна неволно към черното сако на Апостола, па почна да се разговаря за дребни работи с Ковачева.

Понякога точно този литераурен жанр ни кара да се замислим много повече, отколкото прочитането на цяла книга.

Когато пристигна при хана на Трайковича, той го изгледа изпитателно, както и кръчмата му, попипа машинално револвера си, като да се убеди, че е на мястото си в калъфа, па потегли да влезе в хана.

Когато дойдох на точката на пресрещането, видях, че двамата злодейци идеха през една козя пътека — два-три разкрача ни разделяха само! Тогава закарах по един лудешки начин, без да обръщам внимание на урвестите места, ни на дълбоката пропаст, над която пътят се намери. Като за беда той стана по-лош: препречваха го редове озъбени канари, които образуваха някакви неправилни и невъзможни стъпала по стръмнината му. На едно такова стъпало конят се подхлъзна и падна. Краката ми се закачиха във въжените стремена и аз с ужас разбрах, че изплашеното животно в напъванията си да се повдигне се подхлъзваше и наваляше неудържимо ??????? ?? ???? към дълбоката пропаст заедно мене. Нададох вик… В същия миг над главата ми се мярнаха и главите на злодейците… Аз видях, че русият извади камата си… Тозчас усетих, че краката ми се освободиха от фаталните примки, и аз се оттеглих бързо настрана. Конят, хванат за поводника и облекчен от товара си, скокна тутакси на краката си, цял разтреперан от чувството за страшното и избягнато премеждие.

И като се смъкнал от коня си, заставил и Грозева, още по-силно втрещен и уплашен, да слезе и седнали под клоните на един бряст край пътя.